SPECIES AD TERRAM: УВОД

четвъртък, 11 октомври 2007 г.

УВОД

Здравейте! Блога, който създадох, е по-скоро научнопопулярен. В него публикувам материали (мои или от други автори) на специализирана тематика, като например филология, политика, но и други. Надявам се да чуя вашите мнения!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Ще бъде ли показан по българските телевизионни канали филмът на на ББС за Могилино?

Този материал е на Българската редакция на Радио "Дойче Веле" - Бон, с дата 14.11.2007 г. От него бихме могли да направим една "ретроспекция" - и да видим мнение за това, което се е случило - излъчването на филма по българска телевизия. Автор е Георги Папакочев.

Наскоро в Центъра за култура и дебат „Червената къща” в София беше прожектиран разтърсващия документален филм „Изоставените деца на България” от журналистката Кейт Блюит от ББС.
След филма към представителите на официалните държавни органи бяха отправени остри критики за нехуманното отношение към малките пациенти на социалните домове. Японска мъдрост гласи, че когато човек се погледне в огледалото, той не само вижда себе си, но и огледалото вижда него. Излъченият по телевизията на ББС документален филм за жалкото съществуване на питомците от дома за деца и младежи с умствено и физическо разстройство в отдалеченото русенско село Могилино се оказа въпросното огледало, в което днешното българско общество и сегашната държава можаха да видят истинското си лице – изпънато от посткомунистическо безразличие, криворазбрана капиталистическа коравосърдечност и тежка бюрократична незаинтересованост към тъжното вегетиране на близо 9000 изоставени от семействата си деца с проблеми. Но огледалото, в конкретния случай авторитетната британска телевизия ББС-4, покърти своята аудитория по света с документа, който показва как в новата европейска България власти и общество практически са обърнали гръб на драмата на тези онеправдани от недъзите си човешки същества, които са обречени да гаснат в институции по-скоро напомнящи на концлагер, отколкото на медицинско-социалено заведение. Защото да повериш грижите за деца и юноши с особено тежки умствени и физически увреждания не на специализиран медицински персонал и лекари, а на грубите и неуки жители на отдалеченото русенско селце Могилино, е действие, граничещо с престъпление. А цели две години да влачиш закриването на тази срамна за всяка държава, камо ли европейска страна с претенции за цивилизованост, институция само защото местния кмет не бил съгласен за да може съселяните му да получават държавни заплати, е доказателство за отсъствие на всякаква политика и контрол върху тази задължителна социална дейност.

Държавните органи и неправителствените организации на противоположни позиции

Дискусията по повод документалния филм съвсем ярко открои поляризираните позиции на официалните органи и неправителствените и обществени организации. Представителите на държавата по стар бюрократичен навик говориха за липса на средства, за несъвършено законодателство и, разбира се, за предприети спешни мерки, изпълнението на които било вече в ход. Не, обявиха те, домът в Могилино не е представителна картина за въпросните „специализирани заведения”. Той е едно изключение в много загрижената за тези деца и юноши социална държава! Съвсем друга се оказа картината, нарисувана от неправителствените и обществени организации. Техните представители питаха остро защо едва миналата седмица, след посещението на три министърки в Могилино, е била задействана процедурата по преместването на 65-те онеправдани и измъчени човешки същества в детска и юношеска възраст там в защитени домове или приемни семейства? Знае ли някой какво всъщност се случва в този тип домове, които по официални данни са около 30 в страната? Според наблюдателите те са претъпкани и трудно биха могли да поемат нови питомци, още повече че в тази бройка влизат и заведения, които приемат изоставени бебета с увреждания. Оказа се, че едва след скандала около документалния филм, образователното министерство се е размислило как да „прикачи” проблемните деца към паралелки в нормалните училища, без да дава ясен отговор дали подобно нещо е възможно. Зададен беше и въпроса защо интереса на български семейства към отглеждането на такива деца клони практически към нула? Нима днешният българин е нетолерантен към своите онеправдани и изоставени създания само защото е беден или има друга причина, която го отличава от отношението към подобни случаи в цивилизования свят? Защо институциите продължават да гледат към тези същества единствено като към биологични единици, а не като на хора, като на деца или юноши? Къде ще отидат и как ще бъдат разпределени предвидените близо 10 милиона евро от ЕС тъкмо за тази категория млади хора?

От официалните власти няма смислени отговори на тези въпроси

И едва ли ще дадат. Тях ги интересуваше не толкова жалкото съществуване на тези социални несретници, колкото защо британската телевизия искада злепостави отново държавата, както направи със скандалния представител на България в МОК миналата година, когато го засне в преговори за рушвет, или постави остро въпроса за толерираната проституция в някои гранични райони на страната? Питаха защо български медии не са заснели този филм, а е било разрешено на чужденци да снимат в Могилино без да се замислят, че днес в Европа няма никакво значение кой ще постави остро нерешени въпроси свързани с човека, а още повече с деца и юноши?

Дали по българска телевзия ще бъде показан филмът на ББС?

Всъщност подобна умствена нагласа могат да имат единствено бюрократи, които са прекалено далеч от европейските и световни хуманитарни традиции, чиновници с капаци, за които „скритото и покрито” е закодиран от тоталитарното минало начин на мислене и обществено поведение. Единственият въпрос, който в този случай си струва да бъде зададен, е дали българските телевизионни канали са готови да излъчат филма за дома-концлагер за деца с увреждания в Могилино и дали това управление би разрешило гражаните да видят със собствените си очи трагедията в тези институции? Засега отговор на този въпрос няма. А е възможно той въобще да не бъде публично зададен.

ПХЕНЯН – ГРАД С ДЪЛБОКА ИСТОРИЯ

Този материал е от един от малкото сайтове от Северна Корея. То е един уникален бисер от социализма. Именно затова реших да го преведа и да го сложа тук.

Пхенян – столицата на КНДР – се слави с дълбока история.

Мястото на произхождението на корейците

Заселването на Пхенян се отнася към началото на възникването на човечеството, към ранния
период на палеолита.
През 1966 г. в област Санвон, близо до Пхенян, в паметника Комунмор, били намерени вкаме-
нени кости на животни, оставени от първобитни хора, които датират от милиони години назад
във времето, когато е възникнало човечеството.
Древните хора от типа „репхонски човек”, съвременните хора от типа „рьонгокски човек”, „ман-
дарски човек” и „сънсарински човек” – и техните потомци – корейците от древния тип – също
живели в Пхенян и околността. Благоприятните природо-климатични условия и обширните плодородни поля направили Пхенян подходящо място за живот на човека.
В района на Пхенян се ражда Тангун – родоначалникът на корейската нация. При създаването
на държавата Древна Корея, определя за столица Пхенян именно поради благоприятните природо-географски условия. Древна Корея била могъща държава на Изток с развитие на политическия строй, икономика и култура, просъществувало близо три хиляди години, заемало го-
ляма част от Североизточната част на Азия. Така, историята на корейската нация започва с Пхенян, столицата на първата древна държава – Древна Корея. Впоследствие, през 427 г., в пе-
риода на първата феодална държава – Когурьо*, Пхенян става негова столица и този град постепенно придава своя образ. Заселили се тук, корейците, които покорили природата, развили
в голяма степен икономиката и културата. Неми свидетели на тази история станали планините и
хълмовете край Пхенян, обраслите с мъх крепостни стени и паметници на историята, за която го-
ворят много исторически записи и предания.
Към тях се отнасят Тесонсанската крепост, построена от когурьовците преди 1500 години за отбрана на Пхенян; вратите на пхенянската крепост – Тедон, Потхон и Чхилсон; гробниците на
кралете Тангун и Тонмен**, могиловите групи от периода на Когурьо, близо до планина-
та Тесън, свидетелстващи за еднокръвността на корейката нация; павилиона Ренгван, беседки-
те Ълмир и Чвесън, Пхенянската камбана, показваща мъдростта и творческия талант на корейците, разказите за патриотите-военачалници Ълчжи Мундок и Ен Гесомун, за „Десетте
богатири на Пхенян”, които стояли начело на борбите против чуждоземните завоеватели, а
също за красивите планини Моран, Рьонак и Тесън, за „Осемте забележителности на Пхенян” . . .
Всичко това, създадено и предавано заедно с историята на Пхенян, говори произхождащата
от Изтока тангунска нация, и е гордост на корейския народ.

Светиня за революцията

Пхенян – историческо място, където се е родил основателят на социалистическа Корея Ким Ир
Сен. От Пхенян другарят Ким Ир Сен ръководи корейската революция, и тук е намира Къмсу-
санският мемориален дворец, където се съхранява саркофагът с неговото тяло.
Пхенян има различни имена – „столицата на революцията”, „оазис на Земята”.
В момента на Корея от игото на империалистическия колониализъм на Япония на 15.08.1945 г.
Пхенян изглеждал беден град, който бил оставен в развалини то крепостни стени, мрачни улици
и улички, съчетаващи в себе си средновековната изостаналост и колониалната уродливост. И този град бил жестоко разрушен от тригодишната война (1950-1953 г.), водена от американските
империалисти. С една дума, Пхенян се бил превърнал в пепелище в буквален смисъл на думата.
Съгласно замислите на другарят Ким Ир Сен, Пхенян бил препостроен и се превърнал в красив
и грандиозен град, като по време на войната народът създал генерален план за възстановява- нето и строителството на град Пхенян. А след войната другарят Ким взел на своя отговорност
като председател на Комитета по възстановяването на Пхенян и ръководил строителството на столицата. След време, работниците се обърнали към другаря Ким Ир Сен с предложение да се
построи зданието на правителството на възвишението Намсан, в самия център на Пхенян. Но
той казал, че там трябва да се построи обществено здание, което да обслужва народа, и на това
място, което останало двадесет години пусто, Народния дворец на учението – висш храм на все-
народното учение. И с това строителство завършило архитектурното оформление на централна-
та част на града, обхващаща Художествения театър Мансуде, Пхенянския универмаг № 1, Му-
зея на корейската революция, Пхенянския дворец на ученика и др., и преместения Народен
дворец на учението.
Членът на парламента на Еквадор и заместник-ректор на Гуякилския университет Алба Чавес в
своите спомени пише: „С какви архитектурни съоръжения е застроена централната част на сто-
лицата – това е един от важните признаци, които определят характера и същността на социал-
ния стой на една държава. Аз съм била в ред капиталистически страни в Западна Европа. В централните части на техните столици са дворците на кралете, религиозните храмове и зданията
на правните органи. Само че Пхенян, е пълна противоположност на тях. В самия му център, на
най-високата част на града, се намира величественото здание на Народния дворец на учението.
Голямо впечатление ми направи това, че в централната част на столицата се намират много
архитектурни здания за народа.”
Под мъдрото ръководство на другаря Ким Ир Сен, този град се е превърнал в град на народа.
За кратки срокове е подновена улица „Раквон”, в хода на която е създадена „пхенянската
скорост”, улица „Чхангван”, площад „Кванбок” и площад „Тхонир”. Били построени също мону-
ментални съоръжения, като например Монумента на идеологията Чучхе, Триумфалната врата,
стадион „Ким Ир Сен” и др.
В Мангенде, в планините Тесън, Моран и Рьонак, на остров Рънна, покрай бреговете на реките
Тедон и Потхон, са създадени паркови зони, озеленени са всички планини в града, в т. ч. Мунсу,
Чан и Понхва.
Достойнствата на Пхенян като град не се ограничават само с това. Той се явява център на поли-
тическия, икономическия и културен живот на страната.
Важни политически директиви и закони на държавата се обсъждат и приемат в Пхенян, тук се
създава и разпространява в цялата страна социалистическата култура, морал и ред.
В Пхенян се провеждат Художествения фестивал на дружбата „Априлска пролет”, ХІІІ СФМС***
и други международни мероприятия. В Пхенян непрекъснато идват прогресивни деятели на све-
та – последователи на идеологията Чучхе, които, със своите домакини, разглеждат съдбата си.

* КОГУРЬО – название на едно от корейските племена, а по-късно – раннофеолдална държава (бел. пр.)

** ТАНГУН и ТОНМЕН – корейски владетели. Тангун е представител на династията Чосън, а Тонмен е представен в корейската
митология като създател на държавата Пуьо. (бел. пр.)

*** СФСМ – Световен фестивал на младежите и студентите (бел. пр.)

http://www.vbox7.com/play:549eabd6 - Снимки от Пхенян, КНДР

СКОПСКАТА ЧАРШИЯ - С МРАЧНИ СОКАЦИ И РЕДКИ МИНУВАЧИ

ДЮКЯНДЖИТЕ В СТАРАТА СКОПСКА ЧАРШИЯ ЗАТВАРЯТ СВОИТЕ ДЮКЯНИ В 6 ЧАСА СЛЕДОБЕД. КАЗВАТ, ЧЕ АКО РАБОТЯТ ОТ СУТРИН, ДОХОДИТЕ СА СЛАБИ, А ВСЕКИ ДЕН УМИРА ПО НЯКОЙ ДЮКЯН. ЧАРШИЯТА Е СЪС ЗАТВОРЕНИ ДЮКЯНИ, МРАЧНИ СОКАЦИ И РЕДКИ МИНУВАЧИ.

автор: Биляна Стефковска, А1 телевизия - Скопие
превод: Момчил О. Шопов

„Работата в чаршията е слаба, едва свързваме двата края. Туристите не идват да видят нещо
ново, а ходят само на стария комплекс.” – казват дюкянджиите.

Все по-малък става еснафът в чаршията. Някога, той е бил ядрото на търговията, а сега живеят около 800 дюкяна. Години назад, тук е било най-атрактивното място. Днес само по
някой гост отива в турското кафене и староградската кухня.

Най – чести посетители са чуждите дипломати и туристи, които търсят хубостите на старото Скопие.

И делегацията от Естония, предводена от депутата Лиляна Поповска тръгна по главните артерии на чаршията. Но Поповска смята, че за своите парламентарни колеги е щета това, че може да им покаже само част от чаршията.

„Старата чаршия не е това, което може да бъде, и което би трябвало да бъде. Тя има пре-
красни места, прекрасни ъгли, в които човек може да си почине, да види част от старите
занаяти – обаче, не навсякъде.” – казва Лиляна Поповска, депутат.

Чаршията е с разпаднали се фасади, неосветлена, с дупки по калдъръма, и става все по-малко атрактивна за посетителите.

„Когато дойде кметът каза – това ще направим, онова ще направим, никой нищо не напра-
ви” – говори дюкянджия.

През изминалите 17 години всяка градска управа представя проекти, които имат за цел да
върнат собствениците на дюкяни в чаршията. Но е нужна добра връзка между чаршията,
локалната и централната власт.

„Потребен ни е закон за Старата скопска чаршия, според която Старата скопска чаршия да е под защита на държавата. Тя трябва да бъде не само общинска собственост, но и най-вече –
под защита на държавата.” – смята Поповска.

Според статистиката, 135 000 туристи годишно преминават през Скопие. Ако чаршията бъде подредена и привлича повече турист, посетителите биха носели по 70 € всеки, а тога-
ва годишния доход би бил 11 млн. и 450 хил. €.

РАДИОСТАНИЦИИТЕ В УКРАЙНА

автор: Борис Скуратовский, „СВІT РАДІО”
превод: Момчил О. Шопов

Първата украинска радиостанция започва работа на 16.11.1924 г. в Харкив*, който по това време е столица на УССР. След време, радиостанции са открити и в други части на Украйна. Силата на радиото е нужна за пропагандната машина, а съветската власт желае да има запас от радиофикация на държавата и популяризация на новото за това време средство за масова информация. По принцип, всички радиостанции, които са създадени по това време, са под контрола на властите и имат за цел да обслужват управляващия в Съветския съюз комунистически режим.

Първата недържавна радиостанция на територията на съвременна Украйна започва работа през
30-те години от Лвив*, който тогава е част от Полша. Станцията имала название „Lwówska Fala”.

С независимостта на Украйна през 1991 г. започва и нов период в историята на украинското радиоразпръскване, което до този момент се е осъществявало на дълги, средни и ултракъси вълни. Тогава се осъществява реорганизация на системата на държавното радиоразпръскване, което до този момент става по три канала на вътрешнодържавното предаване, а също има и Световна служба (Всесвітня служба). Освен това, започва работата на украински частни радиостанции, които заемат първите места в рейтинга на популярност. Особено това оказва влияние върху УКВ-диапазона (FM), все повече предавания, които се излъчват по света, които са обмислени за приемане в станции, предаващи именно на тези честоти.

В този момент, украинското радиоразпръскване се състои не само от ефирни и кабелни станции. Активно се създават спътникови канали за връзка, но и се правят опити за създаване на радиомрежи, които имат свои интернет-радиостанции. В момента тече процес на „разделяне на делата”: освен тези станции, които имат по-голямо влияние в ефира, в Украйна започват да се представят компании, които са специализирани за производство на радиоразпръсквателни станиции.

Никой не забравя за родното: 16.11. се отбелязва като Ден на работниците в радиото, телевизията и комуникациите. Не е забравена и радиостанцията „Lwówska Fala” – с това име (макар и на украински език), е назована една от водещите лвивски радиостанции – радио „Лвивска вълна” (Радіо „Львівська хвиля”).

* Харкив, Лвив - украинските наименования на градовете Харков и Лвов. (бел. пр.)

ГРАМАТИКА НА УКРАИНСКИЯ ЕЗИК

УКРАИНСКА ГРАМАТИКА
УКРАЇНСЬКА ГРАМАТІКА

съкратен и допълнен превод от руски език

РАЗДЕЛ І : ФОНЕТИКА

В раздела ФОНЕТИКА се разглеждат азбуката и фонетичните принципи на дадения език. По начина, който се изучава всеки един език, ще следваме и изучаването на един
от езиците, попадащ в източноославянската езикова група.

1. Азбука на украински език
Азбуката на украинския език съдържа 33 букви. В украински език има и апостроф. Той се използва за омекотяване на думата, напр.: м’який, з’ єднанi.

1.1. Ето как се произнасят някои букви, различни от тези в българския език:

Гг [леко Х]
Є є [йе]
І і [и]
Ї ї [ий]

1.2. В украински език буквата Щ щ се произнася [шч]

якщо [якшчо]

щука [шчука]

1.3. В украински език буквата И и се произнася [ъй], или близко до ы в руски език:

запитання [запъйтання]

риба [ръйба]

Раздел ІІ: МОРФОЛОГИЯ

В раздела МОРФОЛОГИЯ се изучават формите на думите, правилата за образуването и
свързаните с различните форми на една думи граматически значения. Тук ще бъдат разгледани основните части на този дял от граматиката, които са нужни за изучаването на украински език.

1. СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ
Съществителното име е дума, с която се назовава конкретна или абстрактна същина.
Съществителните имена в украински език (iменники) имат род,изменят се по число и падеж, групират се в склонения и разряди.

1.1. Род на съществителното име
В украински език съществителните имена принадлежат към един от трите рода: мъжки род,
женски род и среден род. Граматически род нямат съществителните, които са само в мно-
жествено число,напр.: канiкули, уста, меблi и пр.
При съществителните имена има и т. нар. общ род. Той се определя синтактически или по
формата на съгласуване с останалите думи, напр.: круглий сирота – кругла сирота.
N.B.! Съществителните имена, които означават професия, са само от мъжки род,напр.: iнженер, асистент, пiлот.

1.2. Число на съществителното име
В украински език (а също и в български език) има две форми за число – единствено число
(однина) и множествено число (множина). В някои славянски езици (в т.ч. украински и бъл-
гарски език) има съществителни, които имат форма само за множествено число. Ето един
пример: укр. штани – рус. брюки.
Има и съществителни имена, които в украински език се употребяват и в двете форми. Този вид е най – разпространен: зошит, зустрiч, доба и пр.
Съществителни имена, които се употребяват само в единствено число: розвиток, туга,
юнiсть.
Съществителни имена, които се употребяват само в множествено число: консерви, Альпи,
меблi.

1.3. Особености на падежните окончания в ІІ склонение
Определени трудности възникват при склонение на съществителни с афикс -р. Те могат да
се изменят по типа на меката,твърдата и смесената група. В родителен падеж единствено
число на съществителните от мъжки род имат окончание -у (-ю), а част от тях – окончание
-а.
Окончание -у (-ю) имат съществителните, които обозначават явленията на природата,
абстрактните понятия, наименованията на учреждения и обществени служби.
Съществителните имена, отбелязващи лица, конкретни единични предмети, географски
названия и др., имат окончания -а (-я).

1.4. Особености на съществителните имена от ІІІ склонение
Към ІІ склонение спадат съществителните от женски род с основа на мека и твърда съглас-
на, а също и съществителното мати.
В именителен падеж болшинството от съществителните имена имат мека съгласна: сiль,
осiнь,тiнь. Има и някои съществителни, които в именителен падеж,единствено число имат
твърда съгласна: кров, розкiш, стiл. В творителен падеж,единствено число съгласните се
удвояват, ако те стоят след гласна буква: нiччю,тiнню. Не се удвояват съгласните б,в,м,п,р
и ф: верф’ю, кiновар’ю.

1.5. Особености на съществителните имена от ІV склонение
А) Единствено число. В именителен,винителен и звателен падеж, съществителните имена
имат афикс –а и –я (след меки съгласни). Суфиксите –ат (-ят),-ен, се появяват в родителен
и дателен падеж, а в творителен отсъстват.
Б) Множествено число. В именителен падеж след суфиксите –ат (-ят), -ен те приемат окон-
чание -а (-я). Във винителен падеж названията на неодушевените предмети имат форми,
общи с тези на именителен падеж и родителен падеж.

1.6. Звателен падеж
В украински език съществителните имена имат седми падеж, по – специфичен от другите.
Това е звателен падеж. Такава форма с окончание –е имат всички собствени имена. Ако
името се състои от име и презиме, то тогава окончанията са съответно:-е/-у (за м.р.) и - є/
-о.

2. ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ
Прилагателното име е дума, с която се назовава признак, качество или свойство на пред-
мет.
Прилагателните имена в украински език (прикметники), се изменят по род,число и падеж и
също така се съгласуват със съществителните имена, към които се отнасят. Също така те
имат сравнителна и превъзходна степен, пълна и кратка форма.

2.1. Степени на сравнение
Повечето от качествените прилагателни имат две степени на сравнение – сравнителна и
превъзходна (вищий i найвищий).
Простата форма се оразува с помощта на суфиксите (наставките) -ш- и –iш-: веселий - весе-
лiший, здровий – здоровiший.

2.2. Пълна и кратка форма
В украински език прилагателните имена имат по правило пълна форма, но само някои от
тях притежават и кратка форма. Пълната форма съществува в два варианта – стяжен (зелениий, зелена, зелене, зеленi) и нестяжен (зеленая, зеленеє, зеленiї). Най – употребя-
ваните форми са пълните стяженни форми за прилагателно име. Прилагателните имена
от женски и среден род в именителен и винителен падеж попадат и в т.нар. нестяженна
форма (синяя, синєє и за мн.ч. синiї). Нестяженните форми се използват и в фолклора.
Кратките форми в украински език се използват се употребяват само в именителен и вини-
телен падеж (зелен сад, славен народ). Те не се изменят по род, число и падеж.

2.3. Склонение на прилагателните имена
По характер на основата на думата прилагателните имена се разделят на две групи: твър-
да и мека.
Към твърдата група принадлежат по – голямата част от украинските прилагателни имена. В именителен падеж, единствено число те имат окончание –ий (мъжки род)
и –а (женски род), -е (среден род): бiлий, бiла, бiле.
Към меката група спадат прилагателните имена, които в именителен падеж имат окон-
чание –iй (-їй), -я, -є: нижний, нижня, нижнє.

2.4. Образуване на прилагателни имена
Голяма част от украинските прилагателни са вторични думи. Основните начини за тяхното
образуване са:
1. С префикси: гарний – прегарний, високий – зависокий;
2. Със суфикси: синiй – синявий, зима – зимнiй;
3. Префиксално – суфиксално: садиба – присадибний, берег – прибрежний;
4. Със сложни основи: бiлий камiнь – бiлокам’янний, сiрий i зелений – сiрозелений;
N.B.! Образуването на прилагателни имена от съществителни имена с помощ на суфикса
-ськ- се съпровожда със звукови изменения:
а) при наличие на буквите г,ж,з + -ськ(и) - -зьк(ий);
б) при наличие на буквите к,ч,ц + -ськ(ий) - -цьк(ий);
в) при наличие на буквите х,ш,с + -ськ(ий) - -ськ(ий);
г) съществуват и изключения, при които това правило не важи, напр.: герцогьский, казахський;

2.5. Преход на прилагателни имена в съществителни имена
Някои прилагателни имена имат способност да се променят и граматически да се превър-
нат в съществителни имена. Те специфични прилагателни имена са групирани по следния
начин:
а) названия на лица;
б) названия на животни;
в) названия на помещения;
г) названия на абстрактни понятия;

3. ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ

Числителното име (числiвники) е неизменяема част на речта, която означава численост и
се употребява като пояснение на съществителното име (по – рядко – самостоятелно).
Числителното име се дели по значение и форма, а също така и на количествени и редни.
По състав се делят на сложни и съставни.
Количествените числителни се разделят на дробни, събирателни и неопределено – количествени.
Числителните имена се скланят по падеж (без думите мало, немало, чимало и др.)
Формите за род и число преобладават при отделни думи: один, одна, одно и одне, однi;
два (м.р., ср.р.), пiвтори (ж.р.) и др.
В украинския език количествените числителни имена могат да имат и друго граматическо
значение, напр. съществителни (трiйка), глаголи (потроїти), наречия (тричi).

3.1. Склонение на числителните имена
Числителните имена в украински език се скланят нееднотипно.

3.1.1. Склонение на числителното име ОДИН

И.
один
одна
одно
одні

Р.
одного
однієї
одного
одних

Д.
одному
одній
одному
одним

В.
один и одного
одну
одно
одні и одних

Т.
одним
однією
одним
одними

П.
(на) одному
(на) одній
(на) одному
(на) одних

3.1.2. Склонение на числителните имена ДВА, ТРИ, ЧОТИРИ

И.
два, дві
три
чотири

Р.
двох
трьох
чотирьох

Д.
двом
трьом
чотирьом

В.
аналогично на И. или Р.
аналогично на И. или Р.
аналогично на И. или Р.

Т.
двома
трьома
чотирма

П.
(на) двох
(на) трьох
(на) чотирьох

3.1.3. Склонение на числителните имена 5 – 20, 30, 50, 60, 70, 80

И.
п'ять
сім
вісім

Р.
п'яти, п'ятьох
семи, сімох
восьми, вісьмох

Д.
п'яти, п'ятьом
семи, сімом
восьми, вісьмом

В.
п'ять, п'ятьох
сім, сімох
вісім, вісьмох

Т.
п'ятьмя, п'ятьома
сьома, сімома
вісьма, вісьмома

П.
(на) п'яти, п'ятьох
(на) семи, сімох
(на) восьми, вісьмох

И.
одинадцять
двадцять

Р.
одинадцяти, одинадцятьох
двадцяти, двадцятьох

Д.
одинадцяти, одинадцятьом
двадцяти, двадцятьом

В.
одинадцять, одинадцятьох
двадцять, двадцятьох

Т.
одинадцятьма, одинадцятьома
двадцятьма, двадцятьома

П.
(на) одинадцяти, одинадцятьох
(на) двадцяти, двадцятьох

И.
п'ятдесят
сімдесят

Р.
п'ятдесяти, п'ятдесятьох
сімдесяти, сімдесятьох

Д.
п'ятдесяти, п'ятдесятьом
сімдесяти, сімдесятьом

В.
п'ятдесят, п'ятдесятьох
сімдесят, сімдесятьох

Т.
п'ятдесятьма, п'ятдесятьома
сімдесятьма, сімдесятьома

П.
(на) п'ятдесяти, п'ятдесятьох
(на) сімдесяти, сімдесятьох

3.1.4. Склонение на числителните имена 200 - 900

И.
двісті
триста
чотириста

Р.
двохсот
трьохсот
чотирьохсот

Д.
двомстам
трьомстам
чотирьомстам

В.
двісті, двохсот
триста, трьохсот
чотириста, чотирьохсот

Т.
двомастами
трьомастами
чотирмастами

П.
(на) двохстах
(на) трьохстах
(на) чотирьохстах

И.
п'ятсот
дев'ятсот

Р.
п'ятисот
дев'ятисот

Д.
п'ятистам
дев'ятистам

В.
п'ятсот
дев'ятсот

Т.
п'ятьмастами, п'ятьомастами
дев'ятьмастами, дев'ятьомастами

П.
(на) п'ятистах
(на) дев'ятистах

3.2. Склонение на редните числителни имена
Редните числителни имена се скланят аналогично на прилагателните имена. В съставните
редни числителни имена се скланя само последната дума, напр.: сто сорок п’ятий – сто сорок п’ятого, сто сорок п’ятох и пр.

3.3. Особености в склонението на числителните имена
3.3.1. В украински език при числителните имена, започващи с числата два, три, чотири (а също и
тези, които са с проследен компонент два, три, чотири), съществителните имена се употребяват само в именителен падеж, напр.: два онуцi, три учнi, чотири дочки и пр.
3.3.2. Числителните имена, които започват с пет, в именителен и винителен падеж в комбина със
съществително име, се употребяват с формата за родителен падеж, единствено число: п’ ять синiв, сiм вiдсоткiв.

4. МЕСТОИМЕНИЕ
Местоимението (займенники) е дума, която се употребява вместо съществително, прилагателно или числително име.
В украински език местоименията се делят на следните разряди: лични, възвратни, прите-
жателни, указателни, въпросително-относителни, определителни, отрицателни и неопределени.

4.1. Лични местоимения
В групата на личните местоимения влизат:

Я
Ти
Вiн
Вона
Воно

Ми
Ви
Вони

И.
я
ти

Р.
мене
тебе

Д.
менi
тобi

В.
мене
тебе

Т.
мною
тобою

П.
(при) менi
тобi

В следващите четири таблици са представени особеностите на склоненията на горепосочените лични местоимения.

И.
вiн
вона

Р.
його, (у) нього
її, (у) неї

Д.
йому
їй

В.
його, (на) нього
її, (на) неї

Т.
ним
нею

П.
(при) ньому, (при) нiм
(при) нiй

И.
ми
ви

Р.
нас
вас

Д.
нам
вам

В.
нас
вас

Т.
нами
вами

П.
нас
вас

N.B.! Местоименията вiн, вона, воно в формите си във винителен и родителен падеж в съ-
четание с предлог получават допълнителна буква –н.
В украински език е прието да се употребява местоименната форма Ви при разговор с
по-възраст или ранг. Подчертава също уважение и вежливост.

4.2. Възвратно местоимение
Възвратното местоимение в украински език се скланя по следния начин:

И.
---

Р.
себе

Д.
собi

В.
себе

Т.
собою

П.
(при) собi

4.3. Притежателно местоимение

Към притежателните местоимения в украински език принадлежат: мiй, твiй,свiй , наш, ваш, їхнiй.
Местоименията мiй, твiй,свiй се скланят по следния образец:

И.
мій
моя
моє
мої

Р.
мого
моєї
мого
моїх

Д.
моєму
моїй
моєму
моїм

В.
мій, мого
мою
моє
моїх, мої

Т.
моїм
моєю
моїм
моїми

П.
(на) моєму, (на) моїм
(на) моїй
(на) моєму
(на) моїх, (на) моїм

4.4. Указателно местоимение
Към указателните местоимения спадат следните местоимения: той (отой), цей (оцей),
такий (отакий), стiльки.
По-долу е представена таблица с образец за склонението на този вид местоимения.

И.
той
та
те
ті

Р.
того
тієї, тої
того
тих

Д.
тому
тій
тому
тим

В.
той, того
ту
те, того
тих, ті

Т.
тим
тiєю
тим
тими

П.
(на) тому, (на) тiм
(на) тій
(на) тому, (на) тім
(на) тих

N.B.! : Местоимението цей се употребява при посочване на близки обекти, а той се използва при по-далечни или далечни обекти.

4.5. Определително местоимение
Към определителните местоимения принадлежат: весь, сам, самий, всякий, iкший и др.
Местоименията като например весь, се скланят като прилагателните имена от твърдата
група.
В украински език определителните местоимения могат да се употребяват в форма с ласка-
телни (умалителни) суфикси: всенький, кожненький и др. Местоимението коженький има и
кратка форма кожен.
Местоименията хто, що, який, чий, котрий, скiльки се явяват въпросителни и относителни
местоимения.

4.6. Отрицателно и неопределително местоимение
Отрицателните и неопределителните местоимения се скланят така както и въпросителните
местоимения, от които те са образувани. Отрицателните местоимения се образуват с помощта на префикса -ни: нiхто, нiщо и пр.
Неопределителните местоимения се съставят с помощта на партикулата (частицата) де,
аби, сь (пишат се заедно) и с помощта на будь-, -небудь, казна- и пр.
Неопределителното местоимение якийсь в формата си за родителен и предложен падеж пред частицата -сь получават звук [о]: якийсь – якихость.

5. Глагол
Глаголът (діэслово) е част на речта, която обозначава действие.
В украински език съществуват спрегаеми и неспрегаеми глаголни форми. Към неспрега-
емите форми на глагола спадат инфинитив (інфінів), причастие (діэприкметник) и деепри-
частие (діэприслівник). Неспрегаемите форми не се изменят по лице, време и наклонение.

5.1. Инфинитив на глагола
В украински език основната форма на глагола (инфинитив) има суфикс -ти: жити, розмовляти, иті. Съществува форма -ть, която се използва главно във фолклора и худо-
жествената литература.

5.2. Форми за сегашно време от изявително наклонение (І спрежение)
В украински език, глаголите от изявително наклонение (дійсного способу) има форма за
сегашно, минало и бъдеще време. Глаголите от сегашно и бъдеще време се изменят по
лице. Различават се две спрежения на глаголите. По-долу е представен образец за спряга-
не на глаголите от І спрежение.
Ед. ч.
Мн. ч.
розмовля-ю, пиш-у
розмовля-єте, пиш-ете
розмовля-єш, пиш-еш
розмовля-ємо, пиш-емо
розмовля-є, пиш-е
розмовля-ють, пиш-yть

N.B.! При образуване на лични форми въз основа на глаголи от І спрежение, се получава
редуване на следните съгласни:

а) г, к, х – ж, ч, ш

б) з, с – ж, ш

в) т – ч

г) ск – щ [шч]

д) г - гн

Следващата таблица е образец за спрягане на глаголи от ІІ спрежение:

Ед. число
Мн. число
леж-у, нош-у
леж-имо, нос-имо
леж-иш, нос-иш
леж-ите, нос-ите
леж-ить, нос-ить
леж-ать, нос-ять

N.B.! При образуване на лични форми въз основа на глаголи от ІІ спрежение, се получава
редуване на следните съгласни:

а) б, п, в, м, ф – бл, пл, вл, мл, фл (за 1 л. ед. ч. и 3 л. ед. ч.)

б) д – дж, з – ж, с – ш, т – ч (1 л. ед. ч.)

в) г – ж (във всички лица)

5.3. Частицата б (би)
Глаголите от т. нар. умовного способу (условно наклонение) се образуват от формите за
минало време с помощта на частицата б (би).

БИБЛИОГРАФИЯ

1. http://www.franko.lviv.ua/ – сайт на Лвивския национален университет „Иван Франко” – Украйна

2. „Українська мова про 5 класу”, Біляєв, О.М., Симоненкова, Л.М.,
Ярмолюк, А.В.

3. „Граматика на българския книжовен език”, Стоянов, Стоян

4. „Введение в языкознание”, Маслов, Ю.С.

5. „Руско – български речник”, Цонева, Анастасия

ЕЛЕМЕНТАРЕН УКРАИНСКИ РАЗГОВОРНИК

УКРАИНСКИ ЕЛЕМЕНТАРЕН РАЗГОВОРНИК

УКРАИНСКАТА АЗБУКА
А · Б · В · Г · Ґ · Д · Е · Є · Ж · З · І · Ї · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ю · Я

ПОЗДРАВИ,ПРИВЕТСТВИЯ

украински език
транскрипция
български език

ДОБРОГО РАНКУ !
dobrogo ranku
Добро утро!

ДОБРОГО ДНЯ !
dobrogo dnja
Добър ден!

ДОБРИЙ ВЕЧІР !
dobryj vechir
Добър вечер!

ПРИВІТ !
pryvit
Привет!

ВІТАЮ !
vitaju
Здравей!

РАДИЙ ТЕБЕ БАЧИТИ !
radyj tebe bachyty
Радвам се да те видя!

ЯК СПРАВИ?
jak spravy ?
Как си?
(Как дела? –рус.ез.)

ЯК СЯ МАЄШ?
jak sja majesh ?
Как си?

ЯК СЕБЕ ПОЧУВАЄШ ?
jak sebe pochuvajesh ?
Как се чувстваш?

ДОБРЕ, ДЯКУЮ.
dobre, djakuju
Добре,благодаря.

ДО ПОБАЧЕННЯ !
do pobachennja
Довиждане!

НАДОБРАНІЧ !
nadobranich !
Лека нощ!

ДОБРОЇ НОЧИ !
dobroji nochi
Добра нощ! (Лека нощ!)

ПРОЩАВАЙ !
proshjavaj
Чао!

УСЬОГО НАЙКРАЩОГО !
usjogo najkrash'jgo
Всичко добро!

ДО ЗАВТРА !
do zavtra
До утре!

ЩАСЛИВОЇ ПУТИ !
shaslyvoji puti
На добър път!
(Приятно пътуване!)

ЛАСКАВО ПРОСИМО !
laskavo prosymo
Добре дошъл!

ДЯКУЮ.
djakuju
Благодаря.

ЩИРО ВДЯЧНИЙ.
shiro vdjachnij
Много благодаря.

НЕМА ЗА ЩО.
nema za sho
Няма за какво.

ТАК.
tak
Да.

НI.
ni
Не.

БУДЬ ЛАСКА.
bud’ laska
Моля.

ПАНЕ!
pane
Господине!

ПАНИ!
pani
Госпожо!

ЧИСЛА (бройни)

Как се чувстваш?
украински език
транскрипция
български език

НУЛЬ
nul'
0

ОДИН
odyn
1

ДВА
dva
2

ТРИ
try
3

ЧОТИРИ
chotyry
4

П'ЯТЬ
p'jat'
5

ШІСТЬ
shist'
6

СІМ
sim
7

ВІСІМ
visim
8

ДЕВ'ЯТЬ
dev'jat'
9

ДЕСЯТЬ
desjat'
10

ОДИНАДЦЯТЬ
odynadtsjat'
11

ДВАНАДЦЯТЬ
dvanadtsjat'
12

ТРИНАДЦЯТЬ
trynadtsjat'
13

ЧОТИРНАДЦЯТЬ
chotyrnadtsjat'
14

П'ЯТНАДЦЯТЬ
p'jatnadtsjat'
15

ШІСТНАДЦЯТЬ
shistnadtsjat'
16

СІМНАДЦЯТЬ
simnadtsjat'
17

ВІСІМНАДЦЯТЬ
visimnadtsjat'
18

ДЕВ'ЯТНАДЦЯТЬ
dev'jatnadtsjat'
19

ДВАДЦЯТЬ
dvadtsjat'
20

ДВАДЦЯТЬ ОДИН
dvadtsjat' odyn
21

ДВАДЦЯТЬ ДВА
dvadtsjat' dva
22

ТРИДЦЯТЬ
trydtsjat'
30

СОРОК
sorok
40

П'ЯТДЕСЯТ
p'jatdesjat
50

ШІСТДЕСЯТ
shistdesjat
60

СІМДЕСЯТ
simdesjat
70

ВІСІМДЕСЯТ
visimdesjat
80

ДЕВ'ЯНОСТО
dev'janosto
90

СТО
sto
100

СТО ОДИН
sto odyn
101

СТО ДВА
sto dva
102

СТО ТРИНАДЦЯТЬ
sto trynadtsjat'
113

СТО ДВАДЦЯТЬ П'ЯТЬ
sto dvadtsjat' p'jat'
12

ДВІСТІ
dvisti
200

ТРИСТА
trysta
300

ЧОТИРИСТА
chotyrysta
400

П'ЯТСОТ
p'jatsot
500

СІМСОТ
simsot
700

ВІСІМСОТ
visimsot
800

ДЕВ'ЯТСОТ
dev'jatsot
900

ТИСЯЧА
tysjacha
1000

ДВІ ТИСЯЧІ
dvi tysjachi
2000

МІЛЬЙОН
mil'jon
1 милион

ПРЕДСТАВЯНЕ

РАДИЙ З ВАМИ ПОЗНАЙОМИТЬСЯ.
radyj z vamy poznajomyt'sja
Радвам се да се запозная с Вас.(казано към мъж)

РАДА З ВАМИ ПОЗНАЙОМИТЬСЯ.
rada z vamy poznajomyt'sja
Радвам се да се запозная с Вас.(Казано към жена)

ЯК ВАС ЗВУТЬ ?
jak vas zvut'
Как се казвате?

МЕНЕ ЗВУТЬ ….
mene zvut'
Казвам се . . .

ДОЗВОЛЬТЕ ПРЕДСТАВИТИ ….
dozvol'te predstavyty
Позволете да Ви представя . . .

….. ПАНА …..
pana
господин . . .

….. ПАНІ ……
pani
госпожа . . .

…. МОГО ДРУГА.
mogo druga
моя приятел

…..МОГО КОЛЕГУ.
mogo kolegu
моя колега

…..МОЮ ДРУЖИНУ.
moju druzhynu
моята съпруга

…..МОЮ ДОЧКУ.
moju dochku
моята дъщеря

…..МОГО СИНА.
mogo syna
моя син

ДОЗВОЛЬТЕ ПРЕДСТАВИТИСЯ.
dozvol'te predstavytysja
Позволете да Ви се представя.

ВИ ЗНАЙОМІ ?
vy znajomi
Познавате ли се?

ДУЖЕ РАДИЙ !
duzhe radyj
Радвам се да Ви видя!

Я З …
ja z

Аз съм от . . .
…. США
se-she-a
САЩ
…. НІМЕЧЧИНИ
nimechyny
Германия
…. БОЛГАРIИ
bolhariy
България
…. ЛОНДОНА
Londona
Лондон

Я ВПЕРШЕ У ВАШІЙ КРАЇНІ
ja vpershe u vashij krajini
Аз съм за пръв път във Вашата страна.

Я ПРИЇХАВ …
ja pryjihav …
Аз съм тук . . .

… ЯК ТУРИСТ
jak turyst
като турист

… ЗА ЗАПРОЩЕННЯМ
za zaproshennjam
по работа

ПАН …. !
pan
Господин . . . !

ПАНИ …. !
pani
Госпожо . . . !

ПАНОВЕ !
panove
Господа!

ПАНИ ТА ПАНОВЕ !
pani ta panove !
Дами и господа!

ДРУЗІ !
druzi
Приятели!

ВРЕМЕТО (думи)

Украински език
Транскрипция
Български език

ВІТЕР
viter
вятър

ХУРТОВИНА
hurtovyna
снежна буря/виелица, фъртуна

ГРАД
grad
град

ГРАДУС
gradus
градус

ГРІМ
grim
гръм, гръмотевица

ДОЩ
dosh'
дъжд

СПЕКА
speka
горещина, топлина

ІНІЙ
inij
скреж, слана

КЛІМАТ
klimat
климат

ЛІД
lid
лед

ЗЛИВА
zlyva
порой

БЛИСКАВКА
blyskavka
мълния, светкавица

МОРОЗ
moroz
мраз

ОПАДИ
opady
валеж

ПОГОДА
pogoda
време

ПРОГНОЗ ПОГОДИ
prognoz pogody
прогноза за времето

ВЕСЕЛКА
veselka
дъга

СНІГ
snig
сняг

СНІГОПАД
snigopad
снеговалеж

СОНЦЕ
sontse
Слънце

ВОГКІСТЬ
vogkist'
влага, влажност

ТЕМПЕРАТУРА
temperatura
температура

ТУМАН
tuman
мъгла

УРАГАН
uragan
ураган

ХОЛОД
holod
студ, хлад

SPECIES AD TERRAM

четвъртък, 11 октомври 2007 г.

УВОД

Няма коментари:

Всичко за мен

LINKS

Архив на блога

Ще бъде ли показан по българските телевизионни канали филмът на на ББС за Могилино?

ПХЕНЯН – ГРАД С ДЪЛБОКА ИСТОРИЯ

СКОПСКАТА ЧАРШИЯ - С МРАЧНИ СОКАЦИ И РЕДКИ МИНУВАЧИ

РАДИОСТАНИЦИИТЕ В УКРАЙНА

ГРАМАТИКА НА УКРАИНСКИЯ ЕЗИК

ЕЛЕМЕНТАРЕН УКРАИНСКИ РАЗГОВОРНИК

SPECIES AD TERRAM

четвъртък, 11 октомври 2007 г.

УВОД

Няма коментари:

Всичко за мен

LINKS

Архив на блога

Ще бъде ли показан по българските телевизионни канали филмът на на ББС за Могилино?

ПХЕНЯН – ГРАД С ДЪЛБОКА ИСТОРИЯ

СКОПСКАТА ЧАРШИЯ - С МРАЧНИ СОКАЦИ И РЕДКИ МИНУВАЧИ

РАДИОСТАНИЦИИТЕ В УКРАЙНА

ГРАМАТИКА НА УКРАИНСКИЯ ЕЗИК

ЕЛЕМЕНТАРЕН УКРАИНСКИ РАЗГОВОРНИК

четвъртък, 11 октомври 2007 г.